Как се уморих да лъжа моето сърце,

че не съм без тебе тъжна, че ми е добре.

Как опитвах се да мамя себе си дори –

друг целувах, друг прегръщах, а ми липсваш ти!

Не зная.

Ако се срещнем пак даже и след 100 години

как да отминем как щом от любов тъй боли ни?

Ако се срещнем пак, ако за миг се погледнем

всяка надежда знам в нас ще умира последна!

Как отново да обичам със сърце от лед,

тъй горещо и тъй жадно както исках теб!?

Празната кутийка в мене, не, не е сърце –

друг отказва да приеме, иска само теб!...

Не зная.

Ако се срещнем пак даже и след 100 години

как да отминем как щом от любов тъй боли ни?

Ако се срещнем пак, ако за миг се погледнем

всяка надежда знам в нас ще умира последна!